Казвам се Васил Войнов и съм роден на 27 януари 1970 г. в град Пловдив. Баща ми беше доктор по медицина, майка ми работеше в детска градина като домакин.Баща ми има трима братя и една сестра,работи в "Бърза помощ", после е хирург. Когато бях на 6-7 години, замина на работа в Либия за шест години, през това време ние го посетихме два пъти за 10 месеца. Той винаги умееше да комуникира много добре с най-различни хора,винаги е бил много добре поставен сред хората. Ходехме на различни места и баща ми успяваше да влезе в атмосферата независимо от условията - много добър начин да общува, да каже точните думи да се представи,знаеше няколко езика, турски, френски, английски, руски.Това оказа голямо въздействие върху мен - възможността да видя друга култура, да науча повече за света.

В училище Обичах бокса.

От първи или втори клас започнах да пълнея.Започнах да се занимавам с различни спортове. Баща ми започна да ме води на плуване,фехтовка и на джудо,където се задържах няколко месеца.След това в шести клас се записах на бокс, прехвърлих се в спортна паралелка за две години, където много усилено тренирах по два пъти дневно.Бях един от първите, които започнаха да се състезават с мъжкия състав.Когато се опитвах да докажа своето становище никога не съм се боял да изляза срещу всички и някой път се налагаше да се бия срещу повече от един или няколко противника.Винаги е имало завист към мен, но аз пък винаги съм бил отворен към всички, разделял съм всичко свое с моите приятели.Знаех че те ми завиждат и че в стремежа си да ги спечеля съм крадял пари от родителите ми за да ги привлека по-близко до себе си.Смених доста училища защото бях изгонен за неизвинени отсъствия.

Продавах цигари, валута и дрехи .

Ha 14 годишна възраст започнах да излизам на улицата и да правя пари с покупко-продажба на валута.Между момчетата на моята възраст много се търсеха дрехи и обувки на различни западни дизайнерски фирми, които разбира се ги нямаше по магазините,като понякога съм гонил някой чужденец да му купя обувките, и той накрая ги е свалял от краката си и така едни обувки всъщност могат да сменят собственика си около 5 и повече пъти.

Zaminah s falshiv pasport.

В чужбина - Австрия, Швейцария, Швеция, Холандия, Англия…
Първата държава, в която отидох, беше Австрия. Пристигнах с кола, не познавах никого, знаех, че имам леля някъде там. Когато се обадих на майка ми за нейния телефон, тя ми каза, че леля ми не искала да й звъня. Постъпих в бежански лагер и след като постоях известно време там бях преместен в пансион недалеч от Виена. Живях там около година като през това време, освен че получавах помощи от държавата, крадях от магазините всеки ден. Вечер по цяла нощ обикалях по заведения и дискотеки. През деня спях.Когато не можех повече да остана, тъй като имах проблеми с властите, заминах за Швейцария. Там също постъпих в политически лагер и станах бежанец. Продължих по същия начин, като за мой късмет нямах проблеми с властите - дали се крадеше по-лесно или късметът ми работеше. Изкарах около 6-7 месеца и за пръв път през живота си започнах работа - за един месец в бар за вина. След това заминах за Швеция, където имах приятелка, която тогава искаше да се ожени за мен, и чувствах, че трябва да отида да се видя с нея. Останах да живея в Стокхолм, където също продължавах да крада по магазините. Крадях най-различни неща - вещи, дрехи най-вече. Много се гордеех, че мога да открадна дреха на всеки дизайнер и се обличах много шик, с маркови дрехи и облекла. След около 6-7 месеца реших, че Швеция не е за мен, и повече не исках да оставам там. Трябваше да замина за Англия, за там бях чувал най-добри неща. Живях около четири месеца в Холандия в едно градче на брега на морето близо до Амстердам. Там също се опитах да живея по същия начин - единствения, който знам. При първа възможност реших да замина за Англия. Качих се на ферибота с британски паспорт, без билет и без нито лев в джоба, като успях да мина през всички проверки и контрола на билетите. В Англия също поисках политическо убежище. Полицията обаче ме арестува и прекарах един месец в бежански лагер. След като излязох живях в Северен Лондон, където продължавах по същия начин. Освен социалните помощи измислих цял ред други далавери, които ми позволяваха да живея по-добре. Една от тях беше да събирам изхвърлените билетчета от метрото и да ги препродавам на по-ниска цена.

реших да си потърся работа като модел. Изпратих си снимката на различни агенции и от една от тях ми се обадиха. Реших, че съм изкарал невероятен късмет. Отидох на кастинг и там разбрах, че това, за което съм кандидатствал, е всъщност място на стриптизьор. Предложиха ми работа, като казаха, че ще ми плащат доста добра сума, ако се събличам до прашка. Приех с голямо удоволствие, защото парите наистина ми трябваха. Така започнах и станах част от група "Дрийм бойс", която е английската версия на "Чипъндейлс" в САЩ. Започнахме да ходим на различни еротични шоута, където имаше много жени, които изпадаха в транс и хвърляха различни предмети по нас. Работих няколко месеца. През това време единият от собствениците на групата, който беше гей, започна да ми прави предложения, които аз трябваше да отхвърля. Това влоши нашите взаимоотношения и аз реших да напусна. Намерих си временна работа като охрана на заведение и живеех в един от най-елитните квартали на Лондон. Изкарвах си допълнителни доходи като крадях кредитни карти от хората, посещаваха фитнес салоните, където тренирах. Аз просто изваждах картата на някой, докато той беше в банята, и я подменях с някоя друга. Докато собственикът забележеше това аз излизах и отивах директно в най-скъпите модни магазини и си пазарувах дрехи, часовници, бижута, всичко, което исках да имам. Това много ми харесваше на мен, а също и факта, че придобивах идентичността на собственика, което за мен беше голям триумф. Това беше начин да изляза от себе си и да се превъплътя в някой друг. Ако човекът беше англичанин - трябваше да говоря без акцент, и това беше една роля, която аз трябваше да изпълня перфектно, защото ако не успеех - отивах в затвора. Това ми доставяше голямо удоволствие, както и всички преживявания, свързани с този опит. В крайна сметка отново попаднах в полицията. Това обаче не ме спря и продължих да живея по същия начин - тренирах и крадях кредитни карти. Така си докарвах много добри пари и този живот ме задоволяваше. Тогава се запознах с Катрин, която по-късно стана моя жена. Тя все още имаше съпруг в САЩ. Това не ме интересуваше, и цялата тази ситуация дори ми допадаше. Смятах, че е много забавна и си прекарвахме страхотно, посещавахме най-различни ресторанти, скъпи барове, и похарчихме огромни суми за шампанско, хайвер, всякакви вина и глезотии.
Влюбен съм в Катрин, ще се женим
Тогава сметнах, че съм влюбен в нея, и решихме да заминем на почивка, като фактът, че нямам документи не ми попречи да взема това решение. Сдобих се с паспорт в последния момент като просто го взех от джоба на един от трениращите във фитнеса, въпреки че снимката вътре изобщо не приличаше на мен. Искахме да заминем в Тайланд. Получих виза, но на самото летище, точно когато трябваше да излетим, бях разконспириран от служителката на граничния пункт и бях арестуван. При опита да ме върнат обратно в България измислих контраплан. Катрин трябваше да се качи заедно с мен в самолета и да носи резервен чужд паспорт. Когато слязох във Виена да сменя самолета използвах този шанс да се промъкна през граничния пункт с другия паспорт. За няколко седмици посетихме повечето европейски столици като Рим, Париж, Виена. След това се завърнахме в центъра на Лондон, където продължихме да живеем в престижния централен район SW1. Това продължи до момента, в който бях арестуван отново. Тогава разбрах, че Катрин е бременна. Реших, че трябва да запазим детето и да се оженим. Бях арестуран за опит за кражба на кредитна карта, а и престоят ми във Великобритания беше нелегален, и затова отидох отново зад решетките, докато властите решат какво да правят с мен.

решихме да заминем за Калифорния, където Катрин има роднини, които можеха да ни помогнат. Междувременно се роди нашият син Себастиан. След пристигането ни в Калифорния, в Холивуд, нямах никаква представа с какво ще се занимавам. Продължих по стария си начин - да тренирам и да крада по магазините с откраднати кредитни карти. Този начин на живот продължи доста дълго време. Междувременно се опитах да си намеря работа. Започнах в един фитнес в Бевърли хилс, но трябваше да напусна, и така смених няколко работи - бях частен треньор, бях инструктор. През тези няколко години ми се родиха две близначки, и цялата ситуация започна да се влошава. Не бях способен да се задържа на постоянна работа и затова започнаха кавги в семейството. Започнах да излизам по-често, да ходя по нощни заведения. Бракът ми не вървеше добре.
Калифорния, Холивуд и филмовият бизнес
След време реших да опитам нещо ново и се записах с голямо желание на училище за филми, където преподаваха актьорско майсторство и филмография. Трябваше да уча диалози и да изпълнявам роли от различни сценарии. Това много ми хареса и реших да стана актьор. Същевременно някой ми каза, че първата стъпка е да бъда модел. Намерих си агенция - "Мак моделс". Трябваше да си намеря и агент в Холивуд, който се съгласи да ме представя. Започнах да ходя на кастинги за различни рекламни дейности. Трудно намирах работа като модел, но няколко пъти имах късмет. Предвид постоянните кавги вкъщи ми беше много трудно да отида на работа на следващия ден след като бях стоял буден и се бяхме карали цяла нощ. Все пак успях да науча доста неща за този бизнес. Срещнах се с различни филмови актьори като Крисчън Слейтър, Мадона, Камерън Диас, Антъни Хопкинс, станахме приятели с някои от тях и с много хора, които работеха във филмовия бизнес. Междувременно бях осиновен от известен продуцент, който ми помогна в трудни времена. Той се казва Харви Шварцман и реших да взема неговата фамилия. Имах възможността също така да тренирам с известни бодибилдъри и да разговарям с тях. Запознах се с една жена, която ми каза, че работи за Мадона и желае да ме покани вкъщи, защото тя искала да се запознае с мен. Не разбирах много точно защо с каква цел. По-късно научих, че Мадона си търси някой, който да стане баща на нейното дете. Имах възможност да се запозная с нея и реших, че нямам нищо против това да бъда донор и баща на нейните деца. Никога не е ставало въпрос за пари.

Аз съм анонимен алкохолик
Продължих да си живея по начина, по който бях свикнал - да ходя по най-големите купони, да пия, да крада. Няма магазин по Родео драйв, от който да не съм откраднал нещо. И това ми харесваше. Бях изгонен от театралното училище и от филмовата школа, защото моралът ми беше под всякаква критика. На почти всички места, където ходех, имах създадена много лоша репутация, и често бях попадал в затвора, единият път за отвличане с цел грабеж. След няколко такива прояви трябваше да започна да посещавам група за анонимни алкохолици, където за пръв път стигнах до заключението, че има някаква висша сила, която е по-голяма от мен и която аз трябва да потърся. Процесът на възстановяването ми беше много бавен и продълавах да изпадам в кризи и в подобни ситуации, познати от миналото. Известен период се държах примерно, после решавах, че мога да продължа да правя, каквото и преди. Това ме довеждаше обратно до началното ми състояние, което ме беше подтикнало да направя всички тези лоши неща. Междувременно ситуацията вкъщи се влоши и жена ми ме заплаши с развод. Не можех да си представя, че може да се наложи да изоставя децата си. Това ме накара да използвам всички възможни начини да сдържам нервите си - алкохол, легални и нелегални медикаменти, които можех да докопам, включително всички лекарства, изписвани с рецепта. Изпробвах ги, за да разбера, че всички тези неща не работят. Преди това обаче успях да започна работа като модел в една агенция, която ми осигуряваше сносни хонорари. Част от нея включваше промоции на козметика, пътувания до Лас Вегас, където имах възможност да правя това, което искам, без страх, че мога да бъда видян. Това беше и възможност да си намеря агент, който да започне да ме изпраща на различни кастинги за филми. Моето пиене обаче се влоши до такава степен, че единственото, което можех да правя, беше да стоя в някой мотел и да пия. Всичко стигна до такова положение, че бях неработоспособен и имах криминални прояви. Бях арестуван на магистралата за Лас Вегас в крадена кола и ме изпратиха в затвора, където имах възможност да преосмисля нещата. Реших, че съм готов да направя всичко възможно за да следвам правилното и да променя живота си.

САЩ или България?
След освобождаването ми трябваше да избера дали да остана в САЩ или да се завърна в България. Избрах да се завърна в България като нямах представа каква ще бъде ситуацията в страната. Завърнах се тук и ми беше наложена забрана на международните пътувания за две години. През това време не можах да си намеря никаква работа и живях в нищета. От време на време получавах обаждания. Трябваше ми известно време да преосмисля нещата тук през първите няколко месеца на депресия и отчаяние. Знаех, че съм влюбен в Мадона, но нямах сили да променя себе си. През това време започнах да посещавам най-различни църкви и да се моля на колене. Понякога съм ходил на десет места в един и същи ден.
Получих откровение от Бог за Неговата истина и истинската църква!
Накрая получих лично откровение от Бог, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е истинската църква, и че трябва да потърся мисионерите. Това и направих. После имах откровение, че Книгата на Мормон е живото слово на Бог, че Бог е основал истинската църква на земята, че трябва да променя себе си с помощта на Бог, че няма смисъл да правя нищо друго, освен това, което е волята на Бог. Научих много неща за Христовата любов, за милосърдието, смирението, как да служа на другите, как да бъда по-добър баща, по-отговорен, по-добър член на църквата. Много съм благодарен за всичко това. Знам, че това е истинската църква на Исус Христос и че Книгата на Мормон е истина!