Beautiful Story #God#Hollywood #Madonna#Big Brother Bulgaria#Plovdiv#Radostina Docheva #

        JOY (RADOST)

Когато се прибрах от Щатите за около една година обикалях напред-назад, но не
можех да видя никой познат. Много рядко виждах някои познати и с тях говорих за малко.
Тези, които ме познаваха и седнаха да говорят с мен, в началото това беше собственика на
Пещерска ракия, той беше станал милионер и много напреднал с парите, обаче като
седнахме, пихме по един сок с Антон. Те са двама. И с още един двама наши познати и
приятели бяхме. Тогава се подиграваше с мен, че съм изглеждал като руски мафиот, като не
знам какво си. Обаче аз още преди това реших да ги попитам. Като бях в Щатите още мислех,
че са ми приятели и си казвах, че не е толкова лошо. В България отивам при някакви
приятели, с които съм излизал преди, с които сме били приятели и че от тях мога да получа
някаква помощ. Радвах се за тях, че са направили пари, че имат възможност, че могат да ми
дадат на мен нещо. Пари или нещо. И си казвах, че не е толкова лошо.
Тях не съм ги питал за пари, но си мислех, че те сами могат да се сетят, като видят, че
нямам, да ми дадат. Уви, след това разбрах, че не е така. Имаше един приятел, наш познат.
Митко. Той имаше проблеми с алкохола. И той беше по-близък с тях. Като той работеше с тях
и с тях излизаха по-често тук. Той почина от алкохол. Само че те дори не се погрижиха за
него. Нищо не направиха. Просто като го видеха, му даваха някакви пари да се напие и нищо
повече. Аз от тях никакви пари. Само веднъж съм взел 100 лв на заем от собственика на
Пещерска гроздова и повече не съм говорил с него. Два пъти. На втория път той ми даде
телефона си, обаче това беше, защото аз никога не можах да се свържа с него на този
телефон, който ми даде. Веднъж, когато минавах покрай дома, където съм израсъл, стана
проблем, защото техният офис е точно там до това място, където аз съм израсъл. До самия
парк и те обикновено стояха с охраната си вънка и аз влязох в един магазин, който продава
домашни любимци. И се загледах в кученцата. Тогава имаше една жена вътре. Те спореха и
говореха със собственичката за нещо. Аз реших да кажа нещо, което явно не беше уместно,
понеже те се изплашиха. Аз явно идвам от Щатите, но те не разбират. Тук в България не е
прието така да се намесваш в на някой разговора. И ми казаха нещо обидно. Не си спомням
точно какво. При което аз им отвърнах. И след това разбрах, че това е жената на един от
охраната там, който реши да вдигне всички на крак за да дойдат да се разправят с мене. Аз
отидох в парка, който беше там до моята кооперация, където съм израсъл и чаках някой,
който да се бие с мен, но никой не дойде.
След това тръгнах, видях, че те ме следят и продължих надолу по улицата към
главната. Точно където е кукления театър бяха паркирани две черни коли, едно порше и
мерцедес. От тях излязоха около 8 човека с оръжия, с пушки, автомат мисля, че имаше,
пистолет и тръгнаха срещу мен. Аз имах един бокс в джоба само, който беше за самоотбрана.
Като ги видях, че идват срещу мен с оръжията, аз изкарах бокса и го показах, че го хвърлям.
Че се предавам. Един вид, че имам оръжие в мене, хвърлям оръжието. Предавам се. Вдигнах
ръцете нагоре. Те дойдоха при мен и започнаха да ме ритат и да ме блъскат. Повалиха ме на
земята. Нанесоха ми още няколко ритника и удара и ме оставиха там в праха. Малко кръв
имах. Носът ми беше малко като счупен, ударен. Обаче бях добре. Не бяха ми нанесли
сериозни повреди. И станах, оправих се и си тръгнах.
Това беше подаръкът, който аз получих за добре дошъл от моите приятели. След това
повече не се видях с тях. Доколкото знам те са научили така, че са се забавлявали, когато са
научили тази случка, обаче аз съм ги виждал няколко пъти след това и съм ги игнорирал. Не
съм говорил с тях. Както и собственика на Планет клуб. Вишански. С него бяхме близки. С
него преди сме излизали нагоре-надолу. Той ме е канел, когато съм бил в България. Имаше
един магазин за злато. Да ми показва бизнеса си. Така сме говорили. Като близки. С него
веднъж се видяхме в Планет клуб. Там говорихме. Аз говорих с него нещо. След това ми
трябваха на заем 50 лева. Отидох при него. Той ми отказа. Каза ми, че пари не давал. Беше

2
странно, защото знаех, че той има много пари, а за толкова малко пари отказва на приятел.
Беше много странно, но това бяха едни такива времена, в които аз буквално вървях по
улицата и просех, защото нямаше откъде да взема. И викам си а, чакай един приятел, един
познат, от него ще взема. И хора, с които съм израсъл, с които съм прекарал време, като
тинейджър, като юноша после, разбрах, че никой или почти никой, освен един Пламен, който
работи в Юг маркет и там е шеф. Той ми даде 100 лв и това беше. Всички такива приятели
вече няма. И няколко човека дори ми бяха дали такива дребни суми като 20 лева или 5 лева
съм получавал от някой човек и след това целият град е научавал. И са ми се присмивали и са
ми са се подигравали, че така съм изпаднъл. Един, който е бивш чейнчаджия, който има
салон за коли, от него получих 50 лева еднократно. След това той мисля, че беше замесен в
убийство с един друг Огнян. Но както и да е.
Хора, които са в това положение доста често имат такива проблеми. Аз не бях доста
близък с тях, но усещах, че трябва повече да се виждам с тях или да се срещам. Трябваше да
преживявам и като ходех някой път да се срещам с някой те ми предлагаха най-различни
далавери. Примерно да продаваме фалшиви евро, пари. И това изглеждаше много
привлекателно някой път. Да се съглася още малко. Давали са ми около 20000 евро в ръката
може да се каже, но аз не съм ги взимал. Това е. И други такива подобни далавери с банки. Да
си отворя банкова сметка и да получа кредит, но аз винаги съм отказвал такива работи.
Радостина беше с един мой бивш приятел, който познавам от тинейджър. Митко
Моряка. Така само визуално го познавам. Не е бил много близък приятел, обаче аз като го
видях и като се върнах, той ми се обади и той говореше така с уважение към мен с другите
хора. Разказваше им, че навремето съм бил тарикат, че съм имал хубави дрехи, че съм се
харесвал на жените и т.н.
И аз също почувствах близост с него, като той ми предложи помощ. Даде ми дрехи,
обувки. Излизахме заедно с него. Ходехме на заведения. Покани ме в тях. Той беше с едно
момиче, което още ходеше на училище. Беше в девети или десети клас. Тогава ние с нея се
запознахме и започнахме да говорим. Аз почувствах близост. Като излизахме заедно. И
имахме много общи неща. Харесвахме общи неща. На нея и харесваше определен тип
музика, на мен също. Като излизахме знаеше как да се забавлява. Лъчезарна и забавна.
Отнасяше се с мен като към равен, което ми харесваше. Не като към нещо повече или
нещо по-малко. Просто имаше едно такова истинско отношение. Така чувствах на момента
тогава. И ми даваше нещо, което чувствах, че запълва тази самота, която се беше отворила от
липсата на Мадона или от липсата на жена. Нещо като добър приятел. Сестра по-скоро или
нещо такова. В началото исках да спя с нея. След това спрях да изпитвам такива чувства.
Изпитвах само приятелски чувства. Но имаше моменти, когато бях пил. И тогава звярът или
това, което беше в мен се надигаше и тогава исках да спя с нея. В такива моменти на
изкушение чувствах, че съм привлечен и искам да и вляза в гащите. Или по-точно да и сваля
гащите. Но след това, когато съм бил трезвен не съм чувствал така. Обичах я просто като
човек, като приятел, като близък човек. Правел съм неща за нея, които рядко правя за други
хора. Винаги съм я изчаквал. Съпровождал съм я почти навсякъде, изчаквал съм я. На ръце
съм я носил, както се казва. Но не съм го правил за да спя с нея, а наистина защото съм се
забавлявал. Имаме обща цел, като тя също искаше да отиде в Холивуд или някъде на такова
място. Аз имах за цел да се върна обратно там. И тя искаше да отиде сред такива хора, които
аз и разправях, че съм бил с тях. Също говорехме за Мадона. Винаги, когато аз говорех с
Мадона и получавах обаждане, винаги съм говорел с нея. Знаех, че тя ме разбира. Дори и
преразказвах целите разговори, които съм водел с Мадона. Много се радвах, че някой има
като мен, който мисли като мен и е от улицата може да се каже.
Дори мислех, че с нея ще бъдем заедно и един ден мога да живея с нея, с Мадона, с
моето семейство. Винаги съм я поставял като част от семейството един вид. Казвали са ми да
я оставя. Мадона не директно, но тя чрез други хора ми е казвала да я зарежа, защото тя е

3
лоша и не трябва да се занимавам с нея. Но аз не съм вярвал и съм избирал да вярвам. До
последно съм вярвал, че тя може да стане добра. Че тя може да направи тази промяна в себе
си както аз съм я направил. Просто съм се надявал да стане това с времето, като търпях
нейните недостатъци. Аз също съм имал в себе си някои недостатъци. Обаче с времето се
надявах, че тя ще се оправи. Че тя ще се кръсти. Което тя направи. Тя се кръсти. Влезе в
Църквата за малко и след това отново се върна към стария начин на живот. Пак се върна
няколко пъти и така беше.
Имаше един период, в който бяхме заедно всеки ден. Това беше в продължение на
няколко години. Правехме всичко заедно. Тренирахме заедно. Излизахме заедно. Ядяхме.
Един ден бях пиян и тя знаеше и аз знаех и затова решихме да направим секс. След този секс,
който беше много странен. Все едно, че нещо дойде в мен. Някаква сила, която ме накара да я
душа, а пък тя нямаше нищо против. И аз тогава се притесних. Много страшен секс. Аз не
бях правил дотогава такъв. Като едва ли не садо-мазохичен. След това не съм правил секс,
въпреки че съм имал възможност. Когато ходехме за Биг Брадър, бяхме сключили брак.
Граждански брак. И бяхме като мъж и жена. И за да се почувствам по-близко с нея.
Когато правех секс с нея, не бях кръстен още. Когато ходех в Биг Брадър, тогава вече
бях кръстен, но нещата бяха такива, че аз реших да вляза в Биг Брадър, ожених се за нея,
исках да отидем на кастинг, да се представим по-добре и затова да направим впечатление като
истинска двойка. Никога не съм я целувал в устата след това, мисля че и преди не съм я
целувал. Спомням си, че след като ни бяха избрали за след кастинга отидохме на финала.
Само че преди финала ни бяха казали, че ние отпадаме. После ни се обадиха и казаха, че сме
приети отново за финала. Само че тя за това време се беше върнала към стария си начин на
живот. При стария си приятел Моряка Ицо. Той я склоняваше да ходи в Холандия да става
проститутка. Тя се беше съгласила. Аз прекарвах ден и нощ да говоря с нея да я
разубеждавам, да и казвам колко я обичам, да и казвам да не става проститутка. Много се
притеснявах и изживявах тези моменти с нея. И най-накрая тя се разубеди. Но пък за сметка
на това се върна при него и пак продължи с него. И всички добри намерения изчезнаха. И аз
и казах, понеже беше много смешно така както постъпва. Че при мен тя ми казва, че иска да е
добра, че иска да се кръсти, че не и харесва това, което прави. А в някой момент просто
всичко забравя и се връща и аз и казах, че ще се скараме и така. Обаче в такъв момент, в
който бяхме скарани, ние трябваше да отидем на финала на кастинга на Биг Брадър, където
играехме семейна двойка и имахме брак. И аз и казах, че не можем така да отидем и тогава
пак правихме това упражнение. Съблякохме се. Тя тогава, когато беше гола искаше да прави
секс с мен, но аз отказах. Бях в такова мислене, че това много много не вреди на някой и я
обичах толкова, че исках да и помогна да си промени мнението. Да реши дали да остане в
църквата и бях готов едва ли не почти на всичко какво да направя за да имам приятел, но не
можах да и повлияя. В такъв смисъл, че ние отидохме на кастинга, но беше пълен провал.
Защото първото, което е тя не беше облечена както трябва. Беше облечена като клошарка.
Преди това на първия кастинг беше облечена много добре, направи страхотно впечатление,
след това на втория беше ужасно. Така че отпаднахме от кастинга.
Не сме се виждали от тогава. Тя спря да идва на Църква. Обаче аз продължих да мисля
за нея, но постепенно разбрах, че няма да стане това, и че понякога, колкото и да искам да
помогна на някого и да ми е мъчно, няма да стане. Затова опитах се да я заместя. Може и така
да се каже на друг етап. Когато ние бяхме заедно ние се виждахме с Мария. Също бяхме в
Църквата. Приятелката на Мартин. Тя също беше дошла в София, когато ходехме на кастинг.
Медитирахме заедно и с нея правехме други неща като веднъж бяхме заедно. Решихме да се
съблечем и тримата голи и да медитираме. Тя виждаше странни неща. Казваше, че тя вижда
кучета или аз изглеждам като куче или нещо такова. С нея също имахме силна връзка, защото
също я обичах, не толкова, колкото Радостина, но също много. Чувствах също, че тя ме
обича, обаче беше много нетърпелива и искаше всичко веднага да получи. С нея не съм

4

правил секс, не защото не можех, а защото не исках.
И даже това упражнение, където го бях направил с нея показах точно същото нещо, че
не искам. Може да изглежда, че аз съм се опитвал да правя това, защото съм искал да се
съблеча гол с някой, но не е било така. Почувствах голяма полза от това нещо. Как мога да
бъда с една много атрактивна гола жена, която изглежда като модел в много отношения и
всеки би искал да я има в леглото си, почти всеки мъж, обаче да не спя с нея. По този начин
аз можех да и покажа, че съм истински приятел, каквото и влечение да имам, защото знаех, че
тя няма нищо против да спи с мен. Да не го показвам, да не се възползвам от това, да
продължа да съм силен, да и предложа приятелството си, да продължа да бъда с нея, да мога
да говоря с нея на теми, които обикновено хората ги е страх да говорят или ги е срам или не
се чувстват достатъчно близки. Аз постигнах тази близост и чувствах, че не може да има
някакви срамни тайни, скрити неща, но пък не можех да повлияя достатъчно на никой за да
продължи да ходи на Църква, да остане, да сподели това щастие, което аз чувствах, че има
само в Църквата и по този начин.
Не знам защо другите хора, Радостина и Мария също, може да са почувствали това за
малко, обаче след това са решили да го заменят за нещо друго, за пари, за коли, за
апартамент, за секс. За нещо друго. Знам, че тази любов, която човек може да получи в
Църквата, с нищо не може да се сравнява. Любовта, която получаваш от Бог, това че си на
правилното място, чувството, че вървиш в посока и целият ти живот, който придобива нов
смисъл, той не може да се замени с нищо. С никакви хорски или житейски облаги. Бих искал
всички да бяхме заедно и да ни е забавно в такъв смисъл, че по едно време бях събрал
Радостина, Гергана заедно и се получи много приятно усещане. Не си спомням да съм бил
заедно с всички едновременно. Не знам какво е щяло да стане. Но по едно време и Радостина
и Гергана и Мария идваха на Църква едновременно и беше така доста забавно. Когато аз
виждах, че те се радват и получават нещо от Църквата и се молят, на мен това много ми
доставяше голямо удоволствие. В такъв смисъл, че аз не се опитвам да се харесвам на хората
и знам, че хората ще ме съдят за това, което съм направил. Или което правя. Обаче това нещо
не бих го направил пак, не бих го повторил. Или пък някой може да си помисли, че го правя с
всеки, защото оттогава са минали години. 4-5 години и аз не съм го правил с друг човек.
Откакто съм бил изключен не съм виждал друга жена гола или пък аз съм се събличал гол
или нещо такова, но просто чувствах, че с тези хора трябва да се сближа или това, което ми
даваше на мен, аз опознах много повече жените и хората като цяло и това ми даде сила и
любов към тях, към другите хора. Такава любов, която може да се почувства единствено чрез
Бог. И аз знам, че това ще ми стигне да устоя до края на живота си като свидетелство, че един
човек може да е бил толкова близо до Бога и после да се отдалечи, да стане чужд. Също че
някои хора са толкова специални в живота ти, че не си заслужава никога да ги замениш с
други хора, защото те са били за теб, специално за теб.
Знам, че Мадона е за мен. Че Църквата е истина и съм готов да чакам, да се получи
нещо, като дотогава нямам намерение, не съм решил да повтарям тези неща, опити или не
знам какво да ги наречем, защото вече съм получил това знание, което ми е необходимо. Вече
имам силата да бъда близък с някой без да трябва да се събличам гол или те да трябва да се
събличат голи. 

Julian

Julian has been deported by the US immiagration and now is residing in Bg. I tryed to help the guy as much as possible and spared my $$ and my food to make his stay more pleasent. I gave him my clothes and tryed to find him a job, asked him to come with me to Church and to AA and NA.Unfortunately he denied Heavenly Father and now is with his girlfriend saying he is going to call me ,However he never called and gave me 50 lv after a few days of chasing around . I gave him a pair of boxing gloves and a fitness gloves for his girlfriend - Radost. Now he is making me wanna believe that i am not fair and never kept my promise of giving some treads back to him which i said i would give to Radost. However she did not like the shorts and the jeans which i gave to Todor and his wife ,she bought them and he never gave me the money. He is playing like that . I gave him my Cartier glasess . Todor said he is going to pay me .Then at 12 pm he asked me outside with his friend. Todor was drunk. He started counting the money in the front of him -200bg lv. Then he promised to give the rest of it later. Again he is doing that after what he did with my Versage jeans . He promised 60lv and then gave me 30 after a long pause and a lot of reminding . The bicicle went for 50bg lv and he said he is keeping the rest for electricity bill..But first he made me go low and then he kept the money as well.This is what he's sea food soup taste like.Great !

Game on!

I stayed at this apartment where they make me  clean the dishes and pay for them meals which stayed in the refrigirator and rotted while i was in bed hungry and sad on Fathers Day , Then again over and over . I suspect that the guy who is letting me stay in his apartment is going to acuse me of some crime and this is the only reason he is letting me stay there so he can use me as a scapegoat .He is doing all kind of illegal stuff i suspect that he is making money out of a internet fraud . I not going to stay in there and I am planing to move out asap.Thanks for the support everyone !

Life is like a box of chocolates ..you get to eat them if you speak right now

Казвам се Васил Войнов и съм роден на 27 януари 1970 г. в град Пловдив. Баща ми беше доктор по медицина, майка ми работеше в детска градина като домакин.Баща ми има трима братя и една сестра,работи в "Бърза помощ", после е хирург. Когато бях на 6-7 години, замина на работа в Либия за шест години, през това време ние го посетихме два пъти за 10 месеца. Той винаги умееше да комуникира много добре с най-различни хора,винаги е бил много добре поставен сред хората. Ходехме на различни места и баща ми успяваше да влезе в атмосферата независимо от условията - много добър начин да общува, да каже точните думи да се представи,знаеше няколко езика, турски, френски, английски, руски.Това оказа голямо въздействие върху мен - възможността да видя друга култура, да науча повече за света.

В училище Обичах бокса.

От първи или втори клас започнах да пълнея.Започнах да се занимавам с различни спортове. Баща ми започна да ме води на плуване,фехтовка и на джудо,където се задържах няколко месеца.След това в шести клас се записах на бокс, прехвърлих се в спортна паралелка за две години, където много усилено тренирах по два пъти дневно.Бях един от първите, които започнаха да се състезават с мъжкия състав.Когато се опитвах да докажа своето становище никога не съм се боял да изляза срещу всички и някой път се налагаше да се бия срещу повече от един или няколко противника.Винаги е имало завист към мен, но аз пък винаги съм бил отворен към всички, разделял съм всичко свое с моите приятели.Знаех че те ми завиждат и че в стремежа си да ги спечеля съм крадял пари от родителите ми за да ги привлека по-близко до себе си.Смених доста училища защото бях изгонен за неизвинени отсъствия.

Продавах цигари, валута и дрехи .

Ha 14 годишна възраст започнах да излизам на улицата и да правя пари с покупко-продажба на валута.Между момчетата на моята възраст много се търсеха дрехи и обувки на различни западни дизайнерски фирми, които разбира се ги нямаше по магазините,като понякога съм гонил някой чужденец да му купя обувките, и той накрая ги е свалял от краката си и така едни обувки всъщност могат да сменят собственика си около 5 и повече пъти.

Zaminah s falshiv pasport.

В чужбина - Австрия, Швейцария, Швеция, Холандия, Англия…
Първата държава, в която отидох, беше Австрия. Пристигнах с кола, не познавах никого, знаех, че имам леля някъде там. Когато се обадих на майка ми за нейния телефон, тя ми каза, че леля ми не искала да й звъня. Постъпих в бежански лагер и след като постоях известно време там бях преместен в пансион недалеч от Виена. Живях там около година като през това време, освен че получавах помощи от държавата, крадях от магазините всеки ден. Вечер по цяла нощ обикалях по заведения и дискотеки. През деня спях.Когато не можех повече да остана, тъй като имах проблеми с властите, заминах за Швейцария. Там също постъпих в политически лагер и станах бежанец. Продължих по същия начин, като за мой късмет нямах проблеми с властите - дали се крадеше по-лесно или късметът ми работеше. Изкарах около 6-7 месеца и за пръв път през живота си започнах работа - за един месец в бар за вина. След това заминах за Швеция, където имах приятелка, която тогава искаше да се ожени за мен, и чувствах, че трябва да отида да се видя с нея. Останах да живея в Стокхолм, където също продължавах да крада по магазините. Крадях най-различни неща - вещи, дрехи най-вече. Много се гордеех, че мога да открадна дреха на всеки дизайнер и се обличах много шик, с маркови дрехи и облекла. След около 6-7 месеца реших, че Швеция не е за мен, и повече не исках да оставам там. Трябваше да замина за Англия, за там бях чувал най-добри неща. Живях около четири месеца в Холандия в едно градче на брега на морето близо до Амстердам. Там също се опитах да живея по същия начин - единствения, който знам. При първа възможност реших да замина за Англия. Качих се на ферибота с британски паспорт, без билет и без нито лев в джоба, като успях да мина през всички проверки и контрола на билетите. В Англия също поисках политическо убежище. Полицията обаче ме арестува и прекарах един месец в бежански лагер. След като излязох живях в Северен Лондон, където продължавах по същия начин. Освен социалните помощи измислих цял ред други далавери, които ми позволяваха да живея по-добре. Една от тях беше да събирам изхвърлените билетчета от метрото и да ги препродавам на по-ниска цена.

реших да си потърся работа като модел. Изпратих си снимката на различни агенции и от една от тях ми се обадиха. Реших, че съм изкарал невероятен късмет. Отидох на кастинг и там разбрах, че това, за което съм кандидатствал, е всъщност място на стриптизьор. Предложиха ми работа, като казаха, че ще ми плащат доста добра сума, ако се събличам до прашка. Приех с голямо удоволствие, защото парите наистина ми трябваха. Така започнах и станах част от група "Дрийм бойс", която е английската версия на "Чипъндейлс" в САЩ. Започнахме да ходим на различни еротични шоута, където имаше много жени, които изпадаха в транс и хвърляха различни предмети по нас. Работих няколко месеца. През това време единият от собствениците на групата, който беше гей, започна да ми прави предложения, които аз трябваше да отхвърля. Това влоши нашите взаимоотношения и аз реших да напусна. Намерих си временна работа като охрана на заведение и живеех в един от най-елитните квартали на Лондон. Изкарвах си допълнителни доходи като крадях кредитни карти от хората, посещаваха фитнес салоните, където тренирах. Аз просто изваждах картата на някой, докато той беше в банята, и я подменях с някоя друга. Докато собственикът забележеше това аз излизах и отивах директно в най-скъпите модни магазини и си пазарувах дрехи, часовници, бижута, всичко, което исках да имам. Това много ми харесваше на мен, а също и факта, че придобивах идентичността на собственика, което за мен беше голям триумф. Това беше начин да изляза от себе си и да се превъплътя в някой друг. Ако човекът беше англичанин - трябваше да говоря без акцент, и това беше една роля, която аз трябваше да изпълня перфектно, защото ако не успеех - отивах в затвора. Това ми доставяше голямо удоволствие, както и всички преживявания, свързани с този опит. В крайна сметка отново попаднах в полицията. Това обаче не ме спря и продължих да живея по същия начин - тренирах и крадях кредитни карти. Така си докарвах много добри пари и този живот ме задоволяваше. Тогава се запознах с Катрин, която по-късно стана моя жена. Тя все още имаше съпруг в САЩ. Това не ме интересуваше, и цялата тази ситуация дори ми допадаше. Смятах, че е много забавна и си прекарвахме страхотно, посещавахме най-различни ресторанти, скъпи барове, и похарчихме огромни суми за шампанско, хайвер, всякакви вина и глезотии.
Влюбен съм в Катрин, ще се женим
Тогава сметнах, че съм влюбен в нея, и решихме да заминем на почивка, като фактът, че нямам документи не ми попречи да взема това решение. Сдобих се с паспорт в последния момент като просто го взех от джоба на един от трениращите във фитнеса, въпреки че снимката вътре изобщо не приличаше на мен. Искахме да заминем в Тайланд. Получих виза, но на самото летище, точно когато трябваше да излетим, бях разконспириран от служителката на граничния пункт и бях арестуван. При опита да ме върнат обратно в България измислих контраплан. Катрин трябваше да се качи заедно с мен в самолета и да носи резервен чужд паспорт. Когато слязох във Виена да сменя самолета използвах този шанс да се промъкна през граничния пункт с другия паспорт. За няколко седмици посетихме повечето европейски столици като Рим, Париж, Виена. След това се завърнахме в центъра на Лондон, където продължихме да живеем в престижния централен район SW1. Това продължи до момента, в който бях арестуван отново. Тогава разбрах, че Катрин е бременна. Реших, че трябва да запазим детето и да се оженим. Бях арестуран за опит за кражба на кредитна карта, а и престоят ми във Великобритания беше нелегален, и затова отидох отново зад решетките, докато властите решат какво да правят с мен.

решихме да заминем за Калифорния, където Катрин има роднини, които можеха да ни помогнат. Междувременно се роди нашият син Себастиан. След пристигането ни в Калифорния, в Холивуд, нямах никаква представа с какво ще се занимавам. Продължих по стария си начин - да тренирам и да крада по магазините с откраднати кредитни карти. Този начин на живот продължи доста дълго време. Междувременно се опитах да си намеря работа. Започнах в един фитнес в Бевърли хилс, но трябваше да напусна, и така смених няколко работи - бях частен треньор, бях инструктор. През тези няколко години ми се родиха две близначки, и цялата ситуация започна да се влошава. Не бях способен да се задържа на постоянна работа и затова започнаха кавги в семейството. Започнах да излизам по-често, да ходя по нощни заведения. Бракът ми не вървеше добре.
Калифорния, Холивуд и филмовият бизнес
След време реших да опитам нещо ново и се записах с голямо желание на училище за филми, където преподаваха актьорско майсторство и филмография. Трябваше да уча диалози и да изпълнявам роли от различни сценарии. Това много ми хареса и реших да стана актьор. Същевременно някой ми каза, че първата стъпка е да бъда модел. Намерих си агенция - "Мак моделс". Трябваше да си намеря и агент в Холивуд, който се съгласи да ме представя. Започнах да ходя на кастинги за различни рекламни дейности. Трудно намирах работа като модел, но няколко пъти имах късмет. Предвид постоянните кавги вкъщи ми беше много трудно да отида на работа на следващия ден след като бях стоял буден и се бяхме карали цяла нощ. Все пак успях да науча доста неща за този бизнес. Срещнах се с различни филмови актьори като Крисчън Слейтър, Мадона, Камерън Диас, Антъни Хопкинс, станахме приятели с някои от тях и с много хора, които работеха във филмовия бизнес. Междувременно бях осиновен от известен продуцент, който ми помогна в трудни времена. Той се казва Харви Шварцман и реших да взема неговата фамилия. Имах възможността също така да тренирам с известни бодибилдъри и да разговарям с тях. Запознах се с една жена, която ми каза, че работи за Мадона и желае да ме покани вкъщи, защото тя искала да се запознае с мен. Не разбирах много точно защо с каква цел. По-късно научих, че Мадона си търси някой, който да стане баща на нейното дете. Имах възможност да се запозная с нея и реших, че нямам нищо против това да бъда донор и баща на нейните деца. Никога не е ставало въпрос за пари.

Аз съм анонимен алкохолик
Продължих да си живея по начина, по който бях свикнал - да ходя по най-големите купони, да пия, да крада. Няма магазин по Родео драйв, от който да не съм откраднал нещо. И това ми харесваше. Бях изгонен от театралното училище и от филмовата школа, защото моралът ми беше под всякаква критика. На почти всички места, където ходех, имах създадена много лоша репутация, и често бях попадал в затвора, единият път за отвличане с цел грабеж. След няколко такива прояви трябваше да започна да посещавам група за анонимни алкохолици, където за пръв път стигнах до заключението, че има някаква висша сила, която е по-голяма от мен и която аз трябва да потърся. Процесът на възстановяването ми беше много бавен и продълавах да изпадам в кризи и в подобни ситуации, познати от миналото. Известен период се държах примерно, после решавах, че мога да продължа да правя, каквото и преди. Това ме довеждаше обратно до началното ми състояние, което ме беше подтикнало да направя всички тези лоши неща. Междувременно ситуацията вкъщи се влоши и жена ми ме заплаши с развод. Не можех да си представя, че може да се наложи да изоставя децата си. Това ме накара да използвам всички възможни начини да сдържам нервите си - алкохол, легални и нелегални медикаменти, които можех да докопам, включително всички лекарства, изписвани с рецепта. Изпробвах ги, за да разбера, че всички тези неща не работят. Преди това обаче успях да започна работа като модел в една агенция, която ми осигуряваше сносни хонорари. Част от нея включваше промоции на козметика, пътувания до Лас Вегас, където имах възможност да правя това, което искам, без страх, че мога да бъда видян. Това беше и възможност да си намеря агент, който да започне да ме изпраща на различни кастинги за филми. Моето пиене обаче се влоши до такава степен, че единственото, което можех да правя, беше да стоя в някой мотел и да пия. Всичко стигна до такова положение, че бях неработоспособен и имах криминални прояви. Бях арестуван на магистралата за Лас Вегас в крадена кола и ме изпратиха в затвора, където имах възможност да преосмисля нещата. Реших, че съм готов да направя всичко възможно за да следвам правилното и да променя живота си.

САЩ или България?
След освобождаването ми трябваше да избера дали да остана в САЩ или да се завърна в България. Избрах да се завърна в България като нямах представа каква ще бъде ситуацията в страната. Завърнах се тук и ми беше наложена забрана на международните пътувания за две години. През това време не можах да си намеря никаква работа и живях в нищета. От време на време получавах обаждания. Трябваше ми известно време да преосмисля нещата тук през първите няколко месеца на депресия и отчаяние. Знаех, че съм влюбен в Мадона, но нямах сили да променя себе си. През това време започнах да посещавам най-различни църкви и да се моля на колене. Понякога съм ходил на десет места в един и същи ден.
Получих откровение от Бог за Неговата истина и истинската църква!
Накрая получих лично откровение от Бог, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е истинската църква, и че трябва да потърся мисионерите. Това и направих. После имах откровение, че Книгата на Мормон е живото слово на Бог, че Бог е основал истинската църква на земята, че трябва да променя себе си с помощта на Бог, че няма смисъл да правя нищо друго, освен това, което е волята на Бог. Научих много неща за Христовата любов, за милосърдието, смирението, как да служа на другите, как да бъда по-добър баща, по-отговорен, по-добър член на църквата. Много съм благодарен за всичко това. Знам, че това е истинската църква на Исус Христос и че Книгата на Мормон е истина!