JOY (RADOST)
Когато се прибрах от Щатите за около една година обикалях напред-назад, но не
можех да видя никой познат. Много рядко виждах някои познати и с тях говорих за малко.
Тези, които ме познаваха и седнаха да говорят с мен, в началото това беше собственика на
Пещерска ракия, той беше станал милионер и много напреднал с парите, обаче като
седнахме, пихме по един сок с Антон. Те са двама. И с още един двама наши познати и
приятели бяхме. Тогава се подиграваше с мен, че съм изглеждал като руски мафиот, като не
знам какво си. Обаче аз още преди това реших да ги попитам. Като бях в Щатите още мислех,
че са ми приятели и си казвах, че не е толкова лошо. В България отивам при някакви
приятели, с които съм излизал преди, с които сме били приятели и че от тях мога да получа
някаква помощ. Радвах се за тях, че са направили пари, че имат възможност, че могат да ми
дадат на мен нещо. Пари или нещо. И си казвах, че не е толкова лошо.
Тях не съм ги питал за пари, но си мислех, че те сами могат да се сетят, като видят, че
нямам, да ми дадат. Уви, след това разбрах, че не е така. Имаше един приятел, наш познат.
Митко. Той имаше проблеми с алкохола. И той беше по-близък с тях. Като той работеше с тях
и с тях излизаха по-често тук. Той почина от алкохол. Само че те дори не се погрижиха за
него. Нищо не направиха. Просто като го видеха, му даваха някакви пари да се напие и нищо
повече. Аз от тях никакви пари. Само веднъж съм взел 100 лв на заем от собственика на
Пещерска гроздова и повече не съм говорил с него. Два пъти. На втория път той ми даде
телефона си, обаче това беше, защото аз никога не можах да се свържа с него на този
телефон, който ми даде. Веднъж, когато минавах покрай дома, където съм израсъл, стана
проблем, защото техният офис е точно там до това място, където аз съм израсъл. До самия
парк и те обикновено стояха с охраната си вънка и аз влязох в един магазин, който продава
домашни любимци. И се загледах в кученцата. Тогава имаше една жена вътре. Те спореха и
говореха със собственичката за нещо. Аз реших да кажа нещо, което явно не беше уместно,
понеже те се изплашиха. Аз явно идвам от Щатите, но те не разбират. Тук в България не е
прието така да се намесваш в на някой разговора. И ми казаха нещо обидно. Не си спомням
точно какво. При което аз им отвърнах. И след това разбрах, че това е жената на един от
охраната там, който реши да вдигне всички на крак за да дойдат да се разправят с мене. Аз
отидох в парка, който беше там до моята кооперация, където съм израсъл и чаках някой,
който да се бие с мен, но никой не дойде.
След това тръгнах, видях, че те ме следят и продължих надолу по улицата към
главната. Точно където е кукления театър бяха паркирани две черни коли, едно порше и
мерцедес. От тях излязоха около 8 човека с оръжия, с пушки, автомат мисля, че имаше,
пистолет и тръгнаха срещу мен. Аз имах един бокс в джоба само, който беше за самоотбрана.
Като ги видях, че идват срещу мен с оръжията, аз изкарах бокса и го показах, че го хвърлям.
Че се предавам. Един вид, че имам оръжие в мене, хвърлям оръжието. Предавам се. Вдигнах
ръцете нагоре. Те дойдоха при мен и започнаха да ме ритат и да ме блъскат. Повалиха ме на
земята. Нанесоха ми още няколко ритника и удара и ме оставиха там в праха. Малко кръв
имах. Носът ми беше малко като счупен, ударен. Обаче бях добре. Не бяха ми нанесли
сериозни повреди. И станах, оправих се и си тръгнах.
Това беше подаръкът, който аз получих за добре дошъл от моите приятели. След това
повече не се видях с тях. Доколкото знам те са научили така, че са се забавлявали, когато са
научили тази случка, обаче аз съм ги виждал няколко пъти след това и съм ги игнорирал. Не
съм говорил с тях. Както и собственика на Планет клуб. Вишански. С него бяхме близки. С
него преди сме излизали нагоре-надолу. Той ме е канел, когато съм бил в България. Имаше
един магазин за злато. Да ми показва бизнеса си. Така сме говорили. Като близки. С него
веднъж се видяхме в Планет клуб. Там говорихме. Аз говорих с него нещо. След това ми
трябваха на заем 50 лева. Отидох при него. Той ми отказа. Каза ми, че пари не давал. Беше
2
странно, защото знаех, че той има много пари, а за толкова малко пари отказва на приятел.
Беше много странно, но това бяха едни такива времена, в които аз буквално вървях по
улицата и просех, защото нямаше откъде да взема. И викам си а, чакай един приятел, един
познат, от него ще взема. И хора, с които съм израсъл, с които съм прекарал време, като
тинейджър, като юноша после, разбрах, че никой или почти никой, освен един Пламен, който
работи в Юг маркет и там е шеф. Той ми даде 100 лв и това беше. Всички такива приятели
вече няма. И няколко човека дори ми бяха дали такива дребни суми като 20 лева или 5 лева
съм получавал от някой човек и след това целият град е научавал. И са ми се присмивали и са
ми са се подигравали, че така съм изпаднъл. Един, който е бивш чейнчаджия, който има
салон за коли, от него получих 50 лева еднократно. След това той мисля, че беше замесен в
убийство с един друг Огнян. Но както и да е.
Хора, които са в това положение доста често имат такива проблеми. Аз не бях доста
близък с тях, но усещах, че трябва повече да се виждам с тях или да се срещам. Трябваше да
преживявам и като ходех някой път да се срещам с някой те ми предлагаха най-различни
далавери. Примерно да продаваме фалшиви евро, пари. И това изглеждаше много
привлекателно някой път. Да се съглася още малко. Давали са ми около 20000 евро в ръката
може да се каже, но аз не съм ги взимал. Това е. И други такива подобни далавери с банки. Да
си отворя банкова сметка и да получа кредит, но аз винаги съм отказвал такива работи.
Радостина беше с един мой бивш приятел, който познавам от тинейджър. Митко
Моряка. Така само визуално го познавам. Не е бил много близък приятел, обаче аз като го
видях и като се върнах, той ми се обади и той говореше така с уважение към мен с другите
хора. Разказваше им, че навремето съм бил тарикат, че съм имал хубави дрехи, че съм се
харесвал на жените и т.н.
И аз също почувствах близост с него, като той ми предложи помощ. Даде ми дрехи,
обувки. Излизахме заедно с него. Ходехме на заведения. Покани ме в тях. Той беше с едно
момиче, което още ходеше на училище. Беше в девети или десети клас. Тогава ние с нея се
запознахме и започнахме да говорим. Аз почувствах близост. Като излизахме заедно. И
имахме много общи неща. Харесвахме общи неща. На нея и харесваше определен тип
музика, на мен също. Като излизахме знаеше как да се забавлява. Лъчезарна и забавна.
Отнасяше се с мен като към равен, което ми харесваше. Не като към нещо повече или
нещо по-малко. Просто имаше едно такова истинско отношение. Така чувствах на момента
тогава. И ми даваше нещо, което чувствах, че запълва тази самота, която се беше отворила от
липсата на Мадона или от липсата на жена. Нещо като добър приятел. Сестра по-скоро или
нещо такова. В началото исках да спя с нея. След това спрях да изпитвам такива чувства.
Изпитвах само приятелски чувства. Но имаше моменти, когато бях пил. И тогава звярът или
това, което беше в мен се надигаше и тогава исках да спя с нея. В такива моменти на
изкушение чувствах, че съм привлечен и искам да и вляза в гащите. Или по-точно да и сваля
гащите. Но след това, когато съм бил трезвен не съм чувствал така. Обичах я просто като
човек, като приятел, като близък човек. Правел съм неща за нея, които рядко правя за други
хора. Винаги съм я изчаквал. Съпровождал съм я почти навсякъде, изчаквал съм я. На ръце
съм я носил, както се казва. Но не съм го правил за да спя с нея, а наистина защото съм се
забавлявал. Имаме обща цел, като тя също искаше да отиде в Холивуд или някъде на такова
място. Аз имах за цел да се върна обратно там. И тя искаше да отиде сред такива хора, които
аз и разправях, че съм бил с тях. Също говорехме за Мадона. Винаги, когато аз говорех с
Мадона и получавах обаждане, винаги съм говорел с нея. Знаех, че тя ме разбира. Дори и
преразказвах целите разговори, които съм водел с Мадона. Много се радвах, че някой има
като мен, който мисли като мен и е от улицата може да се каже.
Дори мислех, че с нея ще бъдем заедно и един ден мога да живея с нея, с Мадона, с
моето семейство. Винаги съм я поставял като част от семейството един вид. Казвали са ми да
я оставя. Мадона не директно, но тя чрез други хора ми е казвала да я зарежа, защото тя е
3
лоша и не трябва да се занимавам с нея. Но аз не съм вярвал и съм избирал да вярвам. До
последно съм вярвал, че тя може да стане добра. Че тя може да направи тази промяна в себе
си както аз съм я направил. Просто съм се надявал да стане това с времето, като търпях
нейните недостатъци. Аз също съм имал в себе си някои недостатъци. Обаче с времето се
надявах, че тя ще се оправи. Че тя ще се кръсти. Което тя направи. Тя се кръсти. Влезе в
Църквата за малко и след това отново се върна към стария начин на живот. Пак се върна
няколко пъти и така беше.
Имаше един период, в който бяхме заедно всеки ден. Това беше в продължение на
няколко години. Правехме всичко заедно. Тренирахме заедно. Излизахме заедно. Ядяхме.
Един ден бях пиян и тя знаеше и аз знаех и затова решихме да направим секс. След този секс,
който беше много странен. Все едно, че нещо дойде в мен. Някаква сила, която ме накара да я
душа, а пък тя нямаше нищо против. И аз тогава се притесних. Много страшен секс. Аз не
бях правил дотогава такъв. Като едва ли не садо-мазохичен. След това не съм правил секс,
въпреки че съм имал възможност. Когато ходехме за Биг Брадър, бяхме сключили брак.
Граждански брак. И бяхме като мъж и жена. И за да се почувствам по-близко с нея.
Когато правех секс с нея, не бях кръстен още. Когато ходех в Биг Брадър, тогава вече
бях кръстен, но нещата бяха такива, че аз реших да вляза в Биг Брадър, ожених се за нея,
исках да отидем на кастинг, да се представим по-добре и затова да направим впечатление като
истинска двойка. Никога не съм я целувал в устата след това, мисля че и преди не съм я
целувал. Спомням си, че след като ни бяха избрали за след кастинга отидохме на финала.
Само че преди финала ни бяха казали, че ние отпадаме. После ни се обадиха и казаха, че сме
приети отново за финала. Само че тя за това време се беше върнала към стария си начин на
живот. При стария си приятел Моряка Ицо. Той я склоняваше да ходи в Холандия да става
проститутка. Тя се беше съгласила. Аз прекарвах ден и нощ да говоря с нея да я
разубеждавам, да и казвам колко я обичам, да и казвам да не става проститутка. Много се
притеснявах и изживявах тези моменти с нея. И най-накрая тя се разубеди. Но пък за сметка
на това се върна при него и пак продължи с него. И всички добри намерения изчезнаха. И аз
и казах, понеже беше много смешно така както постъпва. Че при мен тя ми казва, че иска да е
добра, че иска да се кръсти, че не и харесва това, което прави. А в някой момент просто
всичко забравя и се връща и аз и казах, че ще се скараме и така. Обаче в такъв момент, в
който бяхме скарани, ние трябваше да отидем на финала на кастинга на Биг Брадър, където
играехме семейна двойка и имахме брак. И аз и казах, че не можем така да отидем и тогава
пак правихме това упражнение. Съблякохме се. Тя тогава, когато беше гола искаше да прави
секс с мен, но аз отказах. Бях в такова мислене, че това много много не вреди на някой и я
обичах толкова, че исках да и помогна да си промени мнението. Да реши дали да остане в
църквата и бях готов едва ли не почти на всичко какво да направя за да имам приятел, но не
можах да и повлияя. В такъв смисъл, че ние отидохме на кастинга, но беше пълен провал.
Защото първото, което е тя не беше облечена както трябва. Беше облечена като клошарка.
Преди това на първия кастинг беше облечена много добре, направи страхотно впечатление,
след това на втория беше ужасно. Така че отпаднахме от кастинга.
Не сме се виждали от тогава. Тя спря да идва на Църква. Обаче аз продължих да мисля
за нея, но постепенно разбрах, че няма да стане това, и че понякога, колкото и да искам да
помогна на някого и да ми е мъчно, няма да стане. Затова опитах се да я заместя. Може и така
да се каже на друг етап. Когато ние бяхме заедно ние се виждахме с Мария. Също бяхме в
Църквата. Приятелката на Мартин. Тя също беше дошла в София, когато ходехме на кастинг.
Медитирахме заедно и с нея правехме други неща като веднъж бяхме заедно. Решихме да се
съблечем и тримата голи и да медитираме. Тя виждаше странни неща. Казваше, че тя вижда
кучета или аз изглеждам като куче или нещо такова. С нея също имахме силна връзка, защото
също я обичах, не толкова, колкото Радостина, но също много. Чувствах също, че тя ме
обича, обаче беше много нетърпелива и искаше всичко веднага да получи. С нея не съм
4
правил секс, не защото не можех, а защото не исках.
И даже това упражнение, където го бях направил с нея показах точно същото нещо, че
не искам. Може да изглежда, че аз съм се опитвал да правя това, защото съм искал да се
съблеча гол с някой, но не е било така. Почувствах голяма полза от това нещо. Как мога да
бъда с една много атрактивна гола жена, която изглежда като модел в много отношения и
всеки би искал да я има в леглото си, почти всеки мъж, обаче да не спя с нея. По този начин
аз можех да и покажа, че съм истински приятел, каквото и влечение да имам, защото знаех, че
тя няма нищо против да спи с мен. Да не го показвам, да не се възползвам от това, да
продължа да съм силен, да и предложа приятелството си, да продължа да бъда с нея, да мога
да говоря с нея на теми, които обикновено хората ги е страх да говорят или ги е срам или не
се чувстват достатъчно близки. Аз постигнах тази близост и чувствах, че не може да има
някакви срамни тайни, скрити неща, но пък не можех да повлияя достатъчно на никой за да
продължи да ходи на Църква, да остане, да сподели това щастие, което аз чувствах, че има
само в Църквата и по този начин.
Не знам защо другите хора, Радостина и Мария също, може да са почувствали това за
малко, обаче след това са решили да го заменят за нещо друго, за пари, за коли, за
апартамент, за секс. За нещо друго. Знам, че тази любов, която човек може да получи в
Църквата, с нищо не може да се сравнява. Любовта, която получаваш от Бог, това че си на
правилното място, чувството, че вървиш в посока и целият ти живот, който придобива нов
смисъл, той не може да се замени с нищо. С никакви хорски или житейски облаги. Бих искал
всички да бяхме заедно и да ни е забавно в такъв смисъл, че по едно време бях събрал
Радостина, Гергана заедно и се получи много приятно усещане. Не си спомням да съм бил
заедно с всички едновременно. Не знам какво е щяло да стане. Но по едно време и Радостина
и Гергана и Мария идваха на Църква едновременно и беше така доста забавно. Когато аз
виждах, че те се радват и получават нещо от Църквата и се молят, на мен това много ми
доставяше голямо удоволствие. В такъв смисъл, че аз не се опитвам да се харесвам на хората
и знам, че хората ще ме съдят за това, което съм направил. Или което правя. Обаче това нещо
не бих го направил пак, не бих го повторил. Или пък някой може да си помисли, че го правя с
всеки, защото оттогава са минали години. 4-5 години и аз не съм го правил с друг човек.
Откакто съм бил изключен не съм виждал друга жена гола или пък аз съм се събличал гол
или нещо такова, но просто чувствах, че с тези хора трябва да се сближа или това, което ми
даваше на мен, аз опознах много повече жените и хората като цяло и това ми даде сила и
любов към тях, към другите хора. Такава любов, която може да се почувства единствено чрез
Бог. И аз знам, че това ще ми стигне да устоя до края на живота си като свидетелство, че един
човек може да е бил толкова близо до Бога и после да се отдалечи, да стане чужд. Също че
някои хора са толкова специални в живота ти, че не си заслужава никога да ги замениш с
други хора, защото те са били за теб, специално за теб.
Знам, че Мадона е за мен. Че Църквата е истина и съм готов да чакам, да се получи
нещо, като дотогава нямам намерение, не съм решил да повтарям тези неща, опити или не
знам какво да ги наречем, защото вече съм получил това знание, което ми е необходимо. Вече
имам силата да бъда близък с някой без да трябва да се събличам гол или те да трябва да се
събличат голи.
Когато се прибрах от Щатите за около една година обикалях напред-назад, но не
можех да видя никой познат. Много рядко виждах някои познати и с тях говорих за малко.
Тези, които ме познаваха и седнаха да говорят с мен, в началото това беше собственика на
Пещерска ракия, той беше станал милионер и много напреднал с парите, обаче като
седнахме, пихме по един сок с Антон. Те са двама. И с още един двама наши познати и
приятели бяхме. Тогава се подиграваше с мен, че съм изглеждал като руски мафиот, като не
знам какво си. Обаче аз още преди това реших да ги попитам. Като бях в Щатите още мислех,
че са ми приятели и си казвах, че не е толкова лошо. В България отивам при някакви
приятели, с които съм излизал преди, с които сме били приятели и че от тях мога да получа
някаква помощ. Радвах се за тях, че са направили пари, че имат възможност, че могат да ми
дадат на мен нещо. Пари или нещо. И си казвах, че не е толкова лошо.
Тях не съм ги питал за пари, но си мислех, че те сами могат да се сетят, като видят, че
нямам, да ми дадат. Уви, след това разбрах, че не е така. Имаше един приятел, наш познат.
Митко. Той имаше проблеми с алкохола. И той беше по-близък с тях. Като той работеше с тях
и с тях излизаха по-често тук. Той почина от алкохол. Само че те дори не се погрижиха за
него. Нищо не направиха. Просто като го видеха, му даваха някакви пари да се напие и нищо
повече. Аз от тях никакви пари. Само веднъж съм взел 100 лв на заем от собственика на
Пещерска гроздова и повече не съм говорил с него. Два пъти. На втория път той ми даде
телефона си, обаче това беше, защото аз никога не можах да се свържа с него на този
телефон, който ми даде. Веднъж, когато минавах покрай дома, където съм израсъл, стана
проблем, защото техният офис е точно там до това място, където аз съм израсъл. До самия
парк и те обикновено стояха с охраната си вънка и аз влязох в един магазин, който продава
домашни любимци. И се загледах в кученцата. Тогава имаше една жена вътре. Те спореха и
говореха със собственичката за нещо. Аз реших да кажа нещо, което явно не беше уместно,
понеже те се изплашиха. Аз явно идвам от Щатите, но те не разбират. Тук в България не е
прието така да се намесваш в на някой разговора. И ми казаха нещо обидно. Не си спомням
точно какво. При което аз им отвърнах. И след това разбрах, че това е жената на един от
охраната там, който реши да вдигне всички на крак за да дойдат да се разправят с мене. Аз
отидох в парка, който беше там до моята кооперация, където съм израсъл и чаках някой,
който да се бие с мен, но никой не дойде.
След това тръгнах, видях, че те ме следят и продължих надолу по улицата към
главната. Точно където е кукления театър бяха паркирани две черни коли, едно порше и
мерцедес. От тях излязоха около 8 човека с оръжия, с пушки, автомат мисля, че имаше,
пистолет и тръгнаха срещу мен. Аз имах един бокс в джоба само, който беше за самоотбрана.
Като ги видях, че идват срещу мен с оръжията, аз изкарах бокса и го показах, че го хвърлям.
Че се предавам. Един вид, че имам оръжие в мене, хвърлям оръжието. Предавам се. Вдигнах
ръцете нагоре. Те дойдоха при мен и започнаха да ме ритат и да ме блъскат. Повалиха ме на
земята. Нанесоха ми още няколко ритника и удара и ме оставиха там в праха. Малко кръв
имах. Носът ми беше малко като счупен, ударен. Обаче бях добре. Не бяха ми нанесли
сериозни повреди. И станах, оправих се и си тръгнах.
Това беше подаръкът, който аз получих за добре дошъл от моите приятели. След това
повече не се видях с тях. Доколкото знам те са научили така, че са се забавлявали, когато са
научили тази случка, обаче аз съм ги виждал няколко пъти след това и съм ги игнорирал. Не
съм говорил с тях. Както и собственика на Планет клуб. Вишански. С него бяхме близки. С
него преди сме излизали нагоре-надолу. Той ме е канел, когато съм бил в България. Имаше
един магазин за злато. Да ми показва бизнеса си. Така сме говорили. Като близки. С него
веднъж се видяхме в Планет клуб. Там говорихме. Аз говорих с него нещо. След това ми
трябваха на заем 50 лева. Отидох при него. Той ми отказа. Каза ми, че пари не давал. Беше
2
странно, защото знаех, че той има много пари, а за толкова малко пари отказва на приятел.
Беше много странно, но това бяха едни такива времена, в които аз буквално вървях по
улицата и просех, защото нямаше откъде да взема. И викам си а, чакай един приятел, един
познат, от него ще взема. И хора, с които съм израсъл, с които съм прекарал време, като
тинейджър, като юноша после, разбрах, че никой или почти никой, освен един Пламен, който
работи в Юг маркет и там е шеф. Той ми даде 100 лв и това беше. Всички такива приятели
вече няма. И няколко човека дори ми бяха дали такива дребни суми като 20 лева или 5 лева
съм получавал от някой човек и след това целият град е научавал. И са ми се присмивали и са
ми са се подигравали, че така съм изпаднъл. Един, който е бивш чейнчаджия, който има
салон за коли, от него получих 50 лева еднократно. След това той мисля, че беше замесен в
убийство с един друг Огнян. Но както и да е.
Хора, които са в това положение доста често имат такива проблеми. Аз не бях доста
близък с тях, но усещах, че трябва повече да се виждам с тях или да се срещам. Трябваше да
преживявам и като ходех някой път да се срещам с някой те ми предлагаха най-различни
далавери. Примерно да продаваме фалшиви евро, пари. И това изглеждаше много
привлекателно някой път. Да се съглася още малко. Давали са ми около 20000 евро в ръката
може да се каже, но аз не съм ги взимал. Това е. И други такива подобни далавери с банки. Да
си отворя банкова сметка и да получа кредит, но аз винаги съм отказвал такива работи.
Радостина беше с един мой бивш приятел, който познавам от тинейджър. Митко
Моряка. Така само визуално го познавам. Не е бил много близък приятел, обаче аз като го
видях и като се върнах, той ми се обади и той говореше така с уважение към мен с другите
хора. Разказваше им, че навремето съм бил тарикат, че съм имал хубави дрехи, че съм се
харесвал на жените и т.н.
И аз също почувствах близост с него, като той ми предложи помощ. Даде ми дрехи,
обувки. Излизахме заедно с него. Ходехме на заведения. Покани ме в тях. Той беше с едно
момиче, което още ходеше на училище. Беше в девети или десети клас. Тогава ние с нея се
запознахме и започнахме да говорим. Аз почувствах близост. Като излизахме заедно. И
имахме много общи неща. Харесвахме общи неща. На нея и харесваше определен тип
музика, на мен също. Като излизахме знаеше как да се забавлява. Лъчезарна и забавна.
Отнасяше се с мен като към равен, което ми харесваше. Не като към нещо повече или
нещо по-малко. Просто имаше едно такова истинско отношение. Така чувствах на момента
тогава. И ми даваше нещо, което чувствах, че запълва тази самота, която се беше отворила от
липсата на Мадона или от липсата на жена. Нещо като добър приятел. Сестра по-скоро или
нещо такова. В началото исках да спя с нея. След това спрях да изпитвам такива чувства.
Изпитвах само приятелски чувства. Но имаше моменти, когато бях пил. И тогава звярът или
това, което беше в мен се надигаше и тогава исках да спя с нея. В такива моменти на
изкушение чувствах, че съм привлечен и искам да и вляза в гащите. Или по-точно да и сваля
гащите. Но след това, когато съм бил трезвен не съм чувствал така. Обичах я просто като
човек, като приятел, като близък човек. Правел съм неща за нея, които рядко правя за други
хора. Винаги съм я изчаквал. Съпровождал съм я почти навсякъде, изчаквал съм я. На ръце
съм я носил, както се казва. Но не съм го правил за да спя с нея, а наистина защото съм се
забавлявал. Имаме обща цел, като тя също искаше да отиде в Холивуд или някъде на такова
място. Аз имах за цел да се върна обратно там. И тя искаше да отиде сред такива хора, които
аз и разправях, че съм бил с тях. Също говорехме за Мадона. Винаги, когато аз говорех с
Мадона и получавах обаждане, винаги съм говорел с нея. Знаех, че тя ме разбира. Дори и
преразказвах целите разговори, които съм водел с Мадона. Много се радвах, че някой има
като мен, който мисли като мен и е от улицата може да се каже.
Дори мислех, че с нея ще бъдем заедно и един ден мога да живея с нея, с Мадона, с
моето семейство. Винаги съм я поставял като част от семейството един вид. Казвали са ми да
я оставя. Мадона не директно, но тя чрез други хора ми е казвала да я зарежа, защото тя е
3
лоша и не трябва да се занимавам с нея. Но аз не съм вярвал и съм избирал да вярвам. До
последно съм вярвал, че тя може да стане добра. Че тя може да направи тази промяна в себе
си както аз съм я направил. Просто съм се надявал да стане това с времето, като търпях
нейните недостатъци. Аз също съм имал в себе си някои недостатъци. Обаче с времето се
надявах, че тя ще се оправи. Че тя ще се кръсти. Което тя направи. Тя се кръсти. Влезе в
Църквата за малко и след това отново се върна към стария начин на живот. Пак се върна
няколко пъти и така беше.
Имаше един период, в който бяхме заедно всеки ден. Това беше в продължение на
няколко години. Правехме всичко заедно. Тренирахме заедно. Излизахме заедно. Ядяхме.
Един ден бях пиян и тя знаеше и аз знаех и затова решихме да направим секс. След този секс,
който беше много странен. Все едно, че нещо дойде в мен. Някаква сила, която ме накара да я
душа, а пък тя нямаше нищо против. И аз тогава се притесних. Много страшен секс. Аз не
бях правил дотогава такъв. Като едва ли не садо-мазохичен. След това не съм правил секс,
въпреки че съм имал възможност. Когато ходехме за Биг Брадър, бяхме сключили брак.
Граждански брак. И бяхме като мъж и жена. И за да се почувствам по-близко с нея.
Когато правех секс с нея, не бях кръстен още. Когато ходех в Биг Брадър, тогава вече
бях кръстен, но нещата бяха такива, че аз реших да вляза в Биг Брадър, ожених се за нея,
исках да отидем на кастинг, да се представим по-добре и затова да направим впечатление като
истинска двойка. Никога не съм я целувал в устата след това, мисля че и преди не съм я
целувал. Спомням си, че след като ни бяха избрали за след кастинга отидохме на финала.
Само че преди финала ни бяха казали, че ние отпадаме. После ни се обадиха и казаха, че сме
приети отново за финала. Само че тя за това време се беше върнала към стария си начин на
живот. При стария си приятел Моряка Ицо. Той я склоняваше да ходи в Холандия да става
проститутка. Тя се беше съгласила. Аз прекарвах ден и нощ да говоря с нея да я
разубеждавам, да и казвам колко я обичам, да и казвам да не става проститутка. Много се
притеснявах и изживявах тези моменти с нея. И най-накрая тя се разубеди. Но пък за сметка
на това се върна при него и пак продължи с него. И всички добри намерения изчезнаха. И аз
и казах, понеже беше много смешно така както постъпва. Че при мен тя ми казва, че иска да е
добра, че иска да се кръсти, че не и харесва това, което прави. А в някой момент просто
всичко забравя и се връща и аз и казах, че ще се скараме и така. Обаче в такъв момент, в
който бяхме скарани, ние трябваше да отидем на финала на кастинга на Биг Брадър, където
играехме семейна двойка и имахме брак. И аз и казах, че не можем така да отидем и тогава
пак правихме това упражнение. Съблякохме се. Тя тогава, когато беше гола искаше да прави
секс с мен, но аз отказах. Бях в такова мислене, че това много много не вреди на някой и я
обичах толкова, че исках да и помогна да си промени мнението. Да реши дали да остане в
църквата и бях готов едва ли не почти на всичко какво да направя за да имам приятел, но не
можах да и повлияя. В такъв смисъл, че ние отидохме на кастинга, но беше пълен провал.
Защото първото, което е тя не беше облечена както трябва. Беше облечена като клошарка.
Преди това на първия кастинг беше облечена много добре, направи страхотно впечатление,
след това на втория беше ужасно. Така че отпаднахме от кастинга.
Не сме се виждали от тогава. Тя спря да идва на Църква. Обаче аз продължих да мисля
за нея, но постепенно разбрах, че няма да стане това, и че понякога, колкото и да искам да
помогна на някого и да ми е мъчно, няма да стане. Затова опитах се да я заместя. Може и така
да се каже на друг етап. Когато ние бяхме заедно ние се виждахме с Мария. Също бяхме в
Църквата. Приятелката на Мартин. Тя също беше дошла в София, когато ходехме на кастинг.
Медитирахме заедно и с нея правехме други неща като веднъж бяхме заедно. Решихме да се
съблечем и тримата голи и да медитираме. Тя виждаше странни неща. Казваше, че тя вижда
кучета или аз изглеждам като куче или нещо такова. С нея също имахме силна връзка, защото
също я обичах, не толкова, колкото Радостина, но също много. Чувствах също, че тя ме
обича, обаче беше много нетърпелива и искаше всичко веднага да получи. С нея не съм
4
правил секс, не защото не можех, а защото не исках.
И даже това упражнение, където го бях направил с нея показах точно същото нещо, че
не искам. Може да изглежда, че аз съм се опитвал да правя това, защото съм искал да се
съблеча гол с някой, но не е било така. Почувствах голяма полза от това нещо. Как мога да
бъда с една много атрактивна гола жена, която изглежда като модел в много отношения и
всеки би искал да я има в леглото си, почти всеки мъж, обаче да не спя с нея. По този начин
аз можех да и покажа, че съм истински приятел, каквото и влечение да имам, защото знаех, че
тя няма нищо против да спи с мен. Да не го показвам, да не се възползвам от това, да
продължа да съм силен, да и предложа приятелството си, да продължа да бъда с нея, да мога
да говоря с нея на теми, които обикновено хората ги е страх да говорят или ги е срам или не
се чувстват достатъчно близки. Аз постигнах тази близост и чувствах, че не може да има
някакви срамни тайни, скрити неща, но пък не можех да повлияя достатъчно на никой за да
продължи да ходи на Църква, да остане, да сподели това щастие, което аз чувствах, че има
само в Църквата и по този начин.
Не знам защо другите хора, Радостина и Мария също, може да са почувствали това за
малко, обаче след това са решили да го заменят за нещо друго, за пари, за коли, за
апартамент, за секс. За нещо друго. Знам, че тази любов, която човек може да получи в
Църквата, с нищо не може да се сравнява. Любовта, която получаваш от Бог, това че си на
правилното място, чувството, че вървиш в посока и целият ти живот, който придобива нов
смисъл, той не може да се замени с нищо. С никакви хорски или житейски облаги. Бих искал
всички да бяхме заедно и да ни е забавно в такъв смисъл, че по едно време бях събрал
Радостина, Гергана заедно и се получи много приятно усещане. Не си спомням да съм бил
заедно с всички едновременно. Не знам какво е щяло да стане. Но по едно време и Радостина
и Гергана и Мария идваха на Църква едновременно и беше така доста забавно. Когато аз
виждах, че те се радват и получават нещо от Църквата и се молят, на мен това много ми
доставяше голямо удоволствие. В такъв смисъл, че аз не се опитвам да се харесвам на хората
и знам, че хората ще ме съдят за това, което съм направил. Или което правя. Обаче това нещо
не бих го направил пак, не бих го повторил. Или пък някой може да си помисли, че го правя с
всеки, защото оттогава са минали години. 4-5 години и аз не съм го правил с друг човек.
Откакто съм бил изключен не съм виждал друга жена гола или пък аз съм се събличал гол
или нещо такова, но просто чувствах, че с тези хора трябва да се сближа или това, което ми
даваше на мен, аз опознах много повече жените и хората като цяло и това ми даде сила и
любов към тях, към другите хора. Такава любов, която може да се почувства единствено чрез
Бог. И аз знам, че това ще ми стигне да устоя до края на живота си като свидетелство, че един
човек може да е бил толкова близо до Бога и после да се отдалечи, да стане чужд. Също че
някои хора са толкова специални в живота ти, че не си заслужава никога да ги замениш с
други хора, защото те са били за теб, специално за теб.
Знам, че Мадона е за мен. Че Църквата е истина и съм готов да чакам, да се получи
нещо, като дотогава нямам намерение, не съм решил да повтарям тези неща, опити или не
знам какво да ги наречем, защото вече съм получил това знание, което ми е необходимо. Вече
имам силата да бъда близък с някой без да трябва да се събличам гол или те да трябва да се
събличат голи.
